Като в палитра преливаше денят с нощта.

Минутите препускаха,часовете се редяха.

Времето изглеждаше

приковано в движението на земята

и заключено между стрелките на часовника.

Мерна единица на един безкраен кръговрат

или миг незаменим от вечността?

Всеки го третираше за собствена облага.

Връщано назад,прелитащо напред.

Пропускаше се нотата, която то изпраща.

Мислите се вливаха в океана

на свършилото или като птица в полет

се носиха към неизвестността.

Път обсипан с диаманти от мечти.

Някак неусетно дните отминават.

Не било е просто купчина от цифри,

а цял един живот, постлан от чувства и съдби.