17.11.2014 г., 18:36

Време

436 0 0

Като в палитра преливаше денят с нощта.

Минутите препускаха,часовете се редяха.

Времето изглеждаше

приковано в движението на земята

и заключено между стрелките на часовника.

 

Мерна единица на един безкраен кръговрат

или миг незаменим от вечността?

Всеки го третираше за собствена облага.

Връщано назад,прелитащо напред.

 

Пропускаше се нотата, която то изпраща.

Мислите се вливаха в океана

на свършилото или като птица в полет

се носиха към неизвестността.

 

Път обсипан с диаманти от мечти.

Някак неусетно дните отминават.

Не било е просто купчина от цифри,

а цял един живот, постлан от чувства и съдби.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...