17 нояб. 2014 г., 18:36

Време

433 0 0

Като в палитра преливаше денят с нощта.

Минутите препускаха,часовете се редяха.

Времето изглеждаше

приковано в движението на земята

и заключено между стрелките на часовника.

 

Мерна единица на един безкраен кръговрат

или миг незаменим от вечността?

Всеки го третираше за собствена облага.

Връщано назад,прелитащо напред.

 

Пропускаше се нотата, която то изпраща.

Мислите се вливаха в океана

на свършилото или като птица в полет

се носиха към неизвестността.

 

Път обсипан с диаманти от мечти.

Някак неусетно дните отминават.

Не било е просто купчина от цифри,

а цял един живот, постлан от чувства и съдби.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...