Nov 17, 2014, 6:36 PM

Време

434 0 0

Като в палитра преливаше денят с нощта.

Минутите препускаха,часовете се редяха.

Времето изглеждаше

приковано в движението на земята

и заключено между стрелките на часовника.

 

Мерна единица на един безкраен кръговрат

или миг незаменим от вечността?

Всеки го третираше за собствена облага.

Връщано назад,прелитащо напред.

 

Пропускаше се нотата, която то изпраща.

Мислите се вливаха в океана

на свършилото или като птица в полет

се носиха към неизвестността.

 

Път обсипан с диаманти от мечти.

Някак неусетно дните отминават.

Не било е просто купчина от цифри,

а цял един живот, постлан от чувства и съдби.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....