4 jun 2020, 7:57

Време

948 0 0

Когато трудно е да кажеш довиждане, просто затвори очи и върви.
Не се превръщай в роб на времето.
Пусни мигът, продължи.
Не изричай ти думи невежи - "До скоро!", "Прости!", " Запомни! "
Та кой ще помни робът на времето?
То изтрива и най - дългите дни.
Ти не ще пребориш ни него, ни мене!
Ще бъдеш пометен без дири, следи.
Ще задуха вятърът силен отново, а календарът бързо умее дни да мени.

 

Когато трудно е да кажеш" Довиждане ", просто затвори очи и върви..
Не смей да изричаш "Очаквай ме"!
Очакванията убиват, отекват в пространството, от някой герой, водещ с него войни.
Те пагубни са за тебе и мене.
Довършват всеки по пътя си срещнат войник. 
Не обещавай й нивга завръщане!
Времето знае, че обещанието обича лъжи. 
То виждало е хиляди остатъци. 
Хора давещи се в избледняващите следи. 


Нека не живея като просяк с прашни спомени.
Събери надеждите и тръгващият влак хвани!

Довиждане не казвай, обърни ми гръб безцеремонно, демонстративно с него потегли!

 

А ти, вятъре вечен!
Отскубни цялата ми памет и на времето сърдечно му я подари! 
Нека потъне в безвремие някъде,
защото скитането по трънливи пътеки с остатъци в джоба, понякога прекалено силно тежи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марчела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...