4 jun 2020, 7:57

Време

951 0 0

Когато трудно е да кажеш довиждане, просто затвори очи и върви.
Не се превръщай в роб на времето.
Пусни мигът, продължи.
Не изричай ти думи невежи - "До скоро!", "Прости!", " Запомни! "
Та кой ще помни робът на времето?
То изтрива и най - дългите дни.
Ти не ще пребориш ни него, ни мене!
Ще бъдеш пометен без дири, следи.
Ще задуха вятърът силен отново, а календарът бързо умее дни да мени.

 

Когато трудно е да кажеш" Довиждане ", просто затвори очи и върви..
Не смей да изричаш "Очаквай ме"!
Очакванията убиват, отекват в пространството, от някой герой, водещ с него войни.
Те пагубни са за тебе и мене.
Довършват всеки по пътя си срещнат войник. 
Не обещавай й нивга завръщане!
Времето знае, че обещанието обича лъжи. 
То виждало е хиляди остатъци. 
Хора давещи се в избледняващите следи. 


Нека не живея като просяк с прашни спомени.
Събери надеждите и тръгващият влак хвани!

Довиждане не казвай, обърни ми гръб безцеремонно, демонстративно с него потегли!

 

А ти, вятъре вечен!
Отскубни цялата ми памет и на времето сърдечно му я подари! 
Нека потъне в безвремие някъде,
защото скитането по трънливи пътеки с остатъци в джоба, понякога прекалено силно тежи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марчела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...