Когато трудно е да кажеш довиждане, просто затвори очи и върви.
Не се превръщай в роб на времето.
Пусни мигът, продължи.
Не изричай ти думи невежи - "До скоро!", "Прости!", " Запомни! "
Та кой ще помни робът на времето?
То изтрива и най - дългите дни.
Ти не ще пребориш ни него, ни мене!
Ще бъдеш пометен без дири, следи.
Ще задуха вятърът силен отново, а календарът бързо умее дни да мени.

Когато трудно е да кажеш" Довиждане ", просто затвори очи и върви..
Не смей да изричаш "Очаквай ме"!
Очакванията убиват, отекват в пространството, от някой герой, водещ с него войни.
Те пагубни са за тебе и мене.
Довършват всеки по пътя си срещнат войник. 
Не обещавай й нивга завръщане!
Времето знае, че обещанието обича лъжи. 
То виждало е хиляди остатъци. 
Хора давещи се в избледняващите следи. 

Нека не живея като просяк с прашни спомени.
Събери надеждите и тръгващият влак хвани!

Довиждане не казвай, обърни ми гръб безцеремонно, демонстративно с него потегли!

А ти, вятъре вечен!
Отскубни цялата ми памет и на времето сърдечно му я подари! 
Нека потъне в безвремие някъде,
защото скитането по трънливи пътеки с остатъци в джоба, понякога прекалено силно тежи!