1 oct 2020, 8:32

Време

790 0 3

 

Усещам, че времето минава

И всяка поговорка придобива смисъл

А всяка дума вече не оставя

Дълбоки белези и лоша мисъл.

 

Прочитам стари книги и улавям

Че някой, някога е проумял

Това което аз открих и се надявам

И аз да стана нявга толкоз зрял.

 

Започнал съм да помъдрявам, май

Прощавам лесно, бързичко забравям

Броя до десет, че и повече, докрай

Докато ми мине, май че остарявам.

 

Но винаги ще помня този миг

В който истината аз открих, накрая

Че всяка мисъл е като чутовен вик

Запратен нейде в безкрая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Hristov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, това никак не е лесно и наистина е нужно яко помъдряване и най-вече себеобуздание. Написаното всички го знаят, но никой не го живее
  • Благодаря Ви много за предложението. Мисля , че и вашия стих се е получил много добре и съм напълно съгласен със вашето разбиране за живия живот. Поздрави.
  • И запечатах неизменно в моя лик
    как истината идва, най-накрая -
    че мисълта ни е като чутовен вик,
    запратен в неизвестното, в безкрая.
    Христо, много ми хареса стиха ти. Времето е учител за добрия ученик и страдание за непроумяващия. В последния стих видях повече потенциал, затова си позволих да предложа моя прочит. Не е нужно да го приемаш, исках да споделя усещането си за идеята.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...