hari36 (Hristo Hristov) hari36 (Hristo Hristov)
3 111
1.10.2020 г., 8:32

Време

797 0 3

 

Усещам, че времето минава

И всяка поговорка придобива смисъл

А всяка дума вече не оставя

Дълбоки белези и лоша мисъл.

 

Прочитам стари книги и улавям

Че някой, някога е проумял

Това което аз открих и се надявам

И аз да стана нявга толкоз зрял.

 

Започнал съм да помъдрявам, май

Прощавам лесно, бързичко забравям

Броя до десет, че и повече, докрай

Докато ми мине, май че остарявам.

 

Но винаги ще помня този миг

В който истината аз открих, накрая

Че всяка мисъл е като чутовен вик

Запратен нейде в безкрая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • щураче (любимка)
    щураче (любимка)
    Да, това никак не е лесно и наистина е нужно яко помъдряване и най-вече себеобуздание. Написаното всички го знаят, но никой не го живее
  • hari36 (Hristo Hristov)
    hari36 (Hristo Hristov)
    Благодаря Ви много за предложението. Мисля , че и вашия стих се е получил много добре и съм напълно съгласен със вашето разбиране за живия живот. Поздрави.
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    И запечатах неизменно в моя лик
    как истината идва, най-накрая -
    че мисълта ни е като чутовен вик,
    запратен в неизвестното, в безкрая.
    Христо, много ми хареса стиха ти. Времето е учител за добрия ученик и страдание за непроумяващия. В последния стих видях повече потенциал, затова си позволих да предложа моя прочит. Не е нужно да го приемаш, исках да споделя усещането си за идеята.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0