hari36 (Hristo Hristov)
108 39
1.10.2020 г., 8:32 ч.

Време 

  Поезия » Философска
607 0 3

 

Усещам, че времето минава

И всяка поговорка придобива смисъл

А всяка дума вече не оставя

Дълбоки белези и лоша мисъл.

 

Прочитам стари книги и улавям

Че някой, някога е проумял

Това което аз открих и се надявам

И аз да стана нявга толкоз зрял.

 

Започнал съм да помъдрявам, май

Прощавам лесно, бързичко забравям

Броя до десет, че и повече, докрай

Докато ми мине, май че остарявам.

 

Но винаги ще помня този миг

В който истината аз открих, накрая

Че всяка мисъл е като чутовен вик

Запратен нейде в безкрая.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, това никак не е лесно и наистина е нужно яко помъдряване и най-вече себеобуздание. Написаното всички го знаят, но никой не го живее
  • Благодаря Ви много за предложението. Мисля , че и вашия стих се е получил много добре и съм напълно съгласен със вашето разбиране за живия живот. Поздрави.
  • И запечатах неизменно в моя лик
    как истината идва, най-накрая -
    че мисълта ни е като чутовен вик,
    запратен в неизвестното, в безкрая.
    Христо, много ми хареса стиха ти. Времето е учител за добрия ученик и страдание за непроумяващия. В последния стих видях повече потенциал, затова си позволих да предложа моя прочит. Не е нужно да го приемаш, исках да споделя усещането си за идеята.
Предложения
: ??:??