4 dic. 2021 19:45
Време
Надбягвахме се с времето, но ето
не спира то, а аз съм на предела.
Разбрах, че всичко е назаем взето,
под греховете ми съм се привела.
Обичах, мразех, спъвах се и ставах,
до точката на хоризонта стигнах
и там се спрях, огледах се тогава.
Дали съдбата своя не отритнах?
Над мен небето, облачно и сиво,
ми проговори с крясъка на врани,
животът мимолетен си отива
и нищо с мене няма да остане.
Освен душата, луда и ранима,
разнищена от чувствата несрети,
но вкопчена за мен необяснимо,
като светулка в тъмното да свети.
По стъпките на пясъка поемам
към върховете, мамещи насреща,
където слънцето се спира денем
и в сините очи на Бог поглежда.
© Nina Sarieva Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Прекрасно е! 🌹
-
Много мъдър стих, поздравления!
-
Вики, Веселин, зарадвахте ме много, благодаря ви!
-
Ето това е поезия. Хармония, стил, изказ. Благодаря за емоцията, Нина.
-
Само със себе си се надбягваме. Чудесно!
-
Петя, Жабок, Катя, много ме зарадвахте с коментарите си, благодаря ви от сърце!
-
Много е хубаво, Нина! 🙂
-
Всъщност надбягваме с нищото, за да открием Слънцето
-
Наистина великолепно!
-
Валя, Ани, много ви благодаря, че се спряхте при мен!
-
Все по-добра.
-
По стъпките на пясъка поемам
към върховете, мамещи насреща,
където слънцето се спира денем
и в сините очи на Бог поглежда. -
Много благодаря, Мария, и за любими!
-
Браво, Нина!👏Очарована съм! Чудесна поезия!😍
-
Благодаря, Щураче!
Благодаря на и тези, които го сложиха в лчбими, за мен е удоволствие! -
Браво
Много красива образност. Тъкмо вчера се чудех къде е отишла онази Нинасар, която видях в първите и пет произведения и ето я -
И аз благодаря, за прочита и любими!
-
Даа! В красив стих онова незабравимото "Времето е в нас и ние сме във времето ......" ! Благодаря!
-
Благодаря на всички за прекрасните коментари! Стихотворението е написано по снимка и съм много доволна, че ви е харесало. Аз все още се уча, но тъй като го правя с удоволствие, явно се получава. А това, че влезе и в " Избор на редактора", ме мотивира допълнително. Отново сърдечно ви благодаря!
-
Най-доброто ти стихотворение дотук. Комплименти!
-
Чудесен стих!
-
"... и нищо с мене няма да остане.
Освен душата, луда и ранима,
... като светулка в тъмното да свети.
По стъпките на пясъка поемам
към върховете, мамещи насреща,
където слънцето се спира денем
и в сините очи на Бог поглежда."
Точно!
Впечатляваща творба! -
Разкош!
-
финалът!
-
Прекрасен стих!
-
Много ми харесс
-
Осъзнато, душевно, написано прекрасно, хареса ми!
