11 may 2019, 15:41  

Време спряло

  Poesía
968 1 0

Празна маса, в пуста стая
и бутилка с чаша,
плуват в дим цигарен, 
тъжен поглед 
и въздишка тежка 
се усукват бавно  там. 
Спомен хлъзгав, уж любовен 
се приплъзва в мъгла цигарена,
а душата кръв отделя 
спомена за теб  
премятайки в мечтите пак.
Бе любов и бе безумие, 
този вихрен танц на две сърца, 
а сега дима покрива, 
тежката въздишка, 
на изцедената душа. 
Гледам си ръката празна, 
все протегната стои, 
и опитвам сам да осъзная 
колко там далеч стоиш. 
Празна маса, празна чаша,
като изпразнената ми душа,
впива се там спомена излъскан 
и живота ми изплискан,
като локва кална е сега.
Празна маса, празна чаша 
с изпразнена душа, 
сухата уста преглъща бавно 
скъсаната си мечта!

Максим Велков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Максим Велков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...