May 11, 2019, 3:41 PM  

Време спряло

  Poetry
965 1 0

Празна маса, в пуста стая
и бутилка с чаша,
плуват в дим цигарен, 
тъжен поглед 
и въздишка тежка 
се усукват бавно  там. 
Спомен хлъзгав, уж любовен 
се приплъзва в мъгла цигарена,
а душата кръв отделя 
спомена за теб  
премятайки в мечтите пак.
Бе любов и бе безумие, 
този вихрен танц на две сърца, 
а сега дима покрива, 
тежката въздишка, 
на изцедената душа. 
Гледам си ръката празна, 
все протегната стои, 
и опитвам сам да осъзная 
колко там далеч стоиш. 
Празна маса, празна чаша,
като изпразнената ми душа,
впива се там спомена излъскан 
и живота ми изплискан,
като локва кална е сега.
Празна маса, празна чаша 
с изпразнена душа, 
сухата уста преглъща бавно 
скъсаната си мечта!

Максим Велков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Максим Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....