May 11, 2019, 3:41 PM  

Време спряло

  Poetry
974 1 0

Празна маса, в пуста стая
и бутилка с чаша,
плуват в дим цигарен, 
тъжен поглед 
и въздишка тежка 
се усукват бавно  там. 
Спомен хлъзгав, уж любовен 
се приплъзва в мъгла цигарена,
а душата кръв отделя 
спомена за теб  
премятайки в мечтите пак.
Бе любов и бе безумие, 
този вихрен танц на две сърца, 
а сега дима покрива, 
тежката въздишка, 
на изцедената душа. 
Гледам си ръката празна, 
все протегната стои, 
и опитвам сам да осъзная 
колко там далеч стоиш. 
Празна маса, празна чаша,
като изпразнената ми душа,
впива се там спомена излъскан 
и живота ми изплискан,
като локва кална е сега.
Празна маса, празна чаша 
с изпразнена душа, 
сухата уста преглъща бавно 
скъсаната си мечта!

Максим Велков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Максим Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...