Празна маса, в пуста стая
и бутилка с чаша,
плуват в дим цигарен, 
тъжен поглед 
и въздишка тежка 
се усукват бавно  там. 
Спомен хлъзгав, уж любовен 
се приплъзва в мъгла цигарена,
а душата кръв отделя 
спомена за теб  
премятайки в мечтите пак.
Бе любов и бе безумие, 
този вихрен танц на две сърца, 
а сега дима покрива, 
тежката въздишка, 
на изцедената душа. 
Гледам си ръката празна, 
все протегната стои, 
и опитвам сам да осъзная 
колко там далеч стоиш. 
Празна маса, празна чаша,
като изпразнената ми душа,
впива се там спомена излъскан 
и живота ми изплискан,
като локва кална е сега.
Празна маса, празна чаша 
с изпразнена душа, 
сухата уста преглъща бавно 
скъсаната си мечта!

Максим Велков