7 abr 2009, 20:48

Време е да те питам... 

  Poesía
768 0 12

 

 

Е, татко,

време е да те питам

за смисъла

на всичко, дето ме мъчи -

пари и радости,

обич и работа,

приятелства - истински -

и другите - вече забравени.

Домът не е крепост -

видно е -

само болки и грижи -

преглъщам обидата,

проклинайки - трижди.

Прането простирам

с мисъл за стих -

търся пристан

за болната си душа.

Крепя неистини.

Повтарям си - ще издържа.

Намълчах се.

Изпуснах всичките влакове.

Зная обаче -

чакаш ме...

 

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??