Е, татко,
време е да те питам
за смисъла
на всичко, дето ме мъчи -
пари и радости,
обич и работа,
приятелства - истински -
и другите - вече забравени.
Домът не е крепост -
видно е -
само болки и грижи -
преглъщам обидата,
проклинайки - трижди.
Прането простирам
с мисъл за стих -
търся пристан
за болната си душа.
Крепя неистини.
Повтарям си - ще издържа.
Намълчах се.
Изпуснах всичките влакове.
Зная обаче -
чакаш ме...
© Иванка Гичева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
