Време е да те питам...
Е, татко,
време е да те питам
за смисъла
на всичко, дето ме мъчи -
пари и радости,
обич и работа,
приятелства - истински -
и другите - вече забравени.
Домът не е крепост -
видно е -
само болки и грижи -
преглъщам обидата,
проклинайки - трижди.
Прането простирам
с мисъл за стих -
търся пристан
за болната си душа.
Крепя неистини.
Повтарям си - ще издържа.
Намълчах се.
Изпуснах всичките влакове.
Зная обаче -
чакаш ме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Гичева Всички права запазени
