16 abr 2010, 12:08

Време разделно 

  Poesía
788 0 12

Време разделно

 

Да бъдеш горд, но да се връщаш тихо,

когато имам нужда да те има.

Съвсем за малко – за да се усмихна

и да те питам за онази рима.

 

Да знаеш точно книгата, която

не мога да спестя, за да си купя;

да знаеш кой е погледът, когато

копнея да крещя или да чупя.

 

Да можеш да ме караш да се смея

и тайната ми да е с твойто име;

да искаш да ме слушаш като пея,

дори когато гърлото боли ме.

 

Да искам да съм твоя безпределно;

да дишам само като ме прегърнеш;

да бъдеш в моя свят време разделно…

А аз да те накарам да си тръгнеш.

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??