Време разделно
Време разделно
Да бъдеш горд, но да се връщаш тихо,
когато имам нужда да те има.
Съвсем за малко – за да се усмихна
и да те питам за онази рима.
Да знаеш точно книгата, която
не мога да спестя, за да си купя;
да знаеш кой е погледът, когато
копнея да крещя или да чупя.
Да можеш да ме караш да се смея
и тайната ми да е с твойто име;
да искаш да ме слушаш като пея,
дори когато гърлото боли ме.
Да искам да съм твоя безпределно;
да дишам само като ме прегърнеш;
да бъдеш в моя свят време разделно…
А аз да те накарам да си тръгнеш.
© Владислава Генова All rights reserved.
