25 jul 2019, 9:33

Време за бране на плодове 

  Poesía » Otra
1431 4 7

                     А сълзите, подобно на длан

                          ми затоплят страните студени.

                          Коридор, с малки стъпки постлан

                          ме отвежда назад, пак към мене.

                                                 Меги Миткова

 

 

Добър вечер! Ти мълчиш.

Скърца старият прозорец.

Аз съм тука. Ето, виж!

И сърцето ми е горест.

 

Днес прекрачих този праг.

От години го сънувам.

Дай ми само малък знак,

да отпия от милувка.

 

Жаждата за обич днес

в спомени при теб ме води.

Няма звук, ни малка вест,

а геранът е безводен.

 

Само избелял каскет

ме поглежда от стената.

Дядовият силует,

хлопва отведнъж вратата.

 

Тръгва някъде без дом...

Ти отиваш с него, бабо...

Аз оставам. Плачешком

да бера през съ̀лзи ябълки.

 

 

 

-------------------------------------------------------------------

 

Включвам се и аз в тази  поредица. Благодаря на всички, участващи в нея за вдъхновяващите стихове!

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Добър вечер!
Гласа ми отвя
суховеят, раздиращ липите.
Тук часовникът вечно е спрял
и стрелките за вчера ме питат. ...
  1199  13 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е силно! Поздравления!
  • Аплодисменти и от мен!
  • Благодаря на всички, спрели си при мен!
  • ех...
  • "Жаждата за обич" ни събра под ябълковото дърво! Поздрави, Ани!
  • Ех, ех, как се радвам! Получи се една огърлица от бисерчета!
  • Ябълките са най-вкусни, когато се берат през сълзите на спомена. Чувствата ги карамелизират и в едно с носталгията и оня мирис на канела, побрал в миниатюрните си прашинки дъха на детството, ги превръщат в пречистващо облекчение.
    Радвам се, че ти също не можа да устоиш на изкушението, Ани!
Propuestas
: ??:??