25.07.2019 г., 9:33 ч.

Време за бране на плодове 

  Поезия » Друга
5.0 / 11
1476 4 7

                     А сълзите, подобно на длан

                          ми затоплят страните студени.

                          Коридор, с малки стъпки постлан

                          ме отвежда назад, пак към мене.

                                                 Меги Миткова

 

 

Добър вечер! Ти мълчиш.

Скърца старият прозорец.

Аз съм тука. Ето, виж!

И сърцето ми е горест.

 

Днес прекрачих този праг.

От години го сънувам.

Дай ми само малък знак,

да отпия от милувка.

 

Жаждата за обич днес

в спомени при теб ме води.

Няма звук, ни малка вест,

а геранът е безводен.

 

Само избелял каскет

ме поглежда от стената.

Дядовият силует,

хлопва отведнъж вратата.

 

Тръгва някъде без дом...

Ти отиваш с него, бабо...

Аз оставам. Плачешком

да бера през съ̀лзи ябълки.

 

 

 

-------------------------------------------------------------------

 

Включвам се и аз в тази  поредица. Благодаря на всички, участващи в нея за вдъхновяващите стихове!

© Ани Монева Всички права запазени

Добър вечер!
Гласа ми отвя
суховеят, раздиращ липите.
Тук часовникът вечно е спрял
и стрелките за вчера ме питат. ...
  1229  13 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения

Още произведения »