ВРЕМЕ ЗА ГЛУПАЦИ
Досадникът не знае да мълчи.
Дори и не разбира, че досажда.
От триста километра му личи,
че го измъчва безсловесна жажда.
Той трябва всичко свое да рече.
Какво си мисля аз, не го е еня.
И глупостите свои! – на парче
реди безкрай – и плочата не сменя.
И аз – раздиран между не и да,
мълча и кимам, в себе си заслушан.
И мъдро клатя своята брада. ...