27 jun 2014, 20:39

Време за Порой

  Poesía » Civil
425 0 0

Мътният и яростен порой

върти във изтощение републиката,

със нейния перфектен строй

и гледа онемяла публиката...

 

Гледа новия Содом и

новия Гомор,

разплул се в собствената си

помия,

сред самодоволство и

душевен мор,

на властваща и повсеместна

лакомия!

 

Погледите спрени са във шок,

от невъзмутимия поврат,

объркани от високоволтов ток

на прайдове, инцест във чалга фест,

безпаметен разврат!

 

Българският свят безмълвен е,

без коментар,

но знайте идва времето на Ной,

неотменимо в своята отмяна

на изтипосалия се катун,

на изродения, безценностен пазар,

да, идва времето на Ной,

време идва на победния порой!

 

23.06.2014 г.

гр. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...