24 mar 2008, 16:33

Време за промяна 

  Poesía » Otra
2346 0 21
Забързани край мен минават дните,
изпълнени със сива рутина.
Едно и също все е пред очите,
в сърцето - притаената тъга.

И сякаш не усещам вече пулса
на този миг, изпълнен с красота.
По пътя си изгубил съм импулса
на силния стремеж към любовта.

Но идва пролет и запяват птички,
във клоните подухва вятър свеж,
и носи той в душите ни на всички
усещане за радост и копнеж.

И може би е време за промяна,
преди да съм забравил да летя,
преди тъгата моя неразбрана
да натежи над белите крила.

Събирам смелост, тихичко отлитам,
отново съм в небесна синева...
Оставил навика, отново скитам,
и търся... Търся светлина...

© Йордан Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??