Време за промяна
Забързани край мен минават дните,
изпълнени със сива рутина.
Едно и също все е пред очите,
в сърцето - притаената тъга.
И сякаш не усещам вече пулса
на този миг, изпълнен с красота.
По пътя си изгубил съм импулса
на силния стремеж към любовта.
Но идва пролет и запяват птички,
във клоните подухва вятър свеж,
и носи той в душите ни на всички
усещане за радост и копнеж.
И може би е време за промяна,
преди да съм забравил да летя,
преди тъгата моя неразбрана
да натежи над белите крила.
Събирам смелост, тихичко отлитам,
отново съм в небесна синева...
Оставил навика, отново скитам,
и търся... Търся светлина...
изпълнени със сива рутина.
Едно и също все е пред очите,
в сърцето - притаената тъга.
И сякаш не усещам вече пулса
на този миг, изпълнен с красота.
По пътя си изгубил съм импулса
на силния стремеж към любовта.
Но идва пролет и запяват птички,
във клоните подухва вятър свеж,
и носи той в душите ни на всички
усещане за радост и копнеж.
И може би е време за промяна,
преди да съм забравил да летя,
преди тъгата моя неразбрана
да натежи над белите крила.
Събирам смелост, тихичко отлитам,
отново съм в небесна синева...
Оставил навика, отново скитам,
и търся... Търся светлина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Илиев Все права защищены
