От вчера ми е някак...слънчогледово...
Пътувайки към родния ми край,
любувах се на ниви слънчогледови,
гледах, мислех и мълчах....
Нима когато слънчогледите загубят
най-яркия си нежен цвят
и към земята, привечер наведени,
свойте тайни тихичко шептят.
На път са семената да узреят,
да ги прегърне Майката-Земя,
и мисля си,че няма по-удобно време,
настъпил е момента на смъртта... ...