29 feb 2016, 18:04

Време за зачеване

  Poesía
822 0 1

От вчера ми е някак...слънчогледово...

Пътувайки към родния ми край,

любувах се на ниви слънчогледови,

гледах, мислех и мълчах....

 

Нима когато слънчогледите загубят

най-яркия си нежен цвят

и към земята, привечер наведени,

свойте тайни тихичко шептят.

 

На път са семената да узреят,

да ги прегърне Майката-Земя,

и мисля си,че няма по-удобно време,

настъпил е момента на смъртта...

Най-правилното време за зачеване!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да,така е....слънчогледите са ми дошли в повече...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...