От вчера ми е някак...слънчогледово...

Пътувайки към родния ми край,

любувах се на ниви слънчогледови,

гледах, мислех и мълчах....

Нима когато слънчогледите загубят

най-яркия си нежен цвят

и към земята, привечер наведени,

свойте тайни тихичко шептят.

На път са семената да узреят,

да ги прегърне Майката-Земя,

и мисля си,че няма по-удобно време,

настъпил е момента на смъртта...

Най-правилното време за зачеване!