26 nov 2021, 9:59

Времена

737 0 0

Ех, времена, не зная,

напред или назад се мая.

Обречен да живея аз в средата,

между залеза и зората.

 

Като мен обречено е битието,

сякаш пронизано в сърцето.

С последен дъх извиква

старо тръгва, ново идва.

 

Тъй получи се съдбата,

на нас падна се борбата.

Храма ли ще построим

или дедите си опозорим.

 

Веч не трае се таз тъма голяма.

От всеки трябва труд като за двама.

Към светлината да се устремим

с мисъл, чест и дух непоколебим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Б. Неугасимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...