26 nov 2021, 9:59

Времена

734 0 0

Ех, времена, не зная,

напред или назад се мая.

Обречен да живея аз в средата,

между залеза и зората.

 

Като мен обречено е битието,

сякаш пронизано в сърцето.

С последен дъх извиква

старо тръгва, ново идва.

 

Тъй получи се съдбата,

на нас падна се борбата.

Храма ли ще построим

или дедите си опозорим.

 

Веч не трае се таз тъма голяма.

От всеки трябва труд като за двама.

Към светлината да се устремим

с мисъл, чест и дух непоколебим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Б. Неугасимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...