Ех, времена, не зная,

напред или назад се мая.

Обречен да живея аз в средата,

между залеза и зората.

Като мен обречено е битието,

сякаш пронизано в сърцето.

С последен дъх извиква

старо тръгва, ново идва.

Тъй получи се съдбата,

на нас падна се борбата.

Храма ли ще построим

или дедите си опозорим.

Веч не трае се таз тъма голяма.

От всеки трябва труд като за двама.

Към светлината да се устремим

с мисъл, чест и дух непоколебим.