За мен си просто временен посетител,
един вселенски потребител,
вестител на нова ера.
Химера - напудрена и въпреки това фалшива!
Красива приказка живя,
умря и взря се във света,
Радостта на поета пак ли не успя?
Презря ме и дори не ме позна!
Потопен в източните форми,
норми, които май са твърде горни!
Покорни ли са тук слугите?
Очите черни виждаш на призраци от Ада.
Клада - това не е решение за смърт.
Кът, пристан да намериш - не е изобщо празна дума.
Чума беше за някои тук долу дългия престой.
Покой не ще намери онзи странник, отдал се на разврат.
Брат на ковчег на суетата - олтар на тази смърт,
грях, заровен дълбоко във земята - стреми се да излезе.
Възлезе точно тук! А жертва кой ще принесе?
Поне да има помен! Зловеща смрад!
Врат недей превива, каквото и да казват.
Показват ти сега илюзия, която не е реална.
Фатална може и да се окаже поличбата за нов живот.
Кивот на тайни, мигове вековни и стонове гробовни!
Чутовни напъни! Омърсиш ли образа си на щастлив страдалец.
Показалец на онзи свят не ще откриеш,
не ще забиеш кол и на този тук.
Звук чувам, който сякаш е прокоба.
Гроба - макар и черен и дълбок - вече ме зове.
Поне узнах аз онова, което исках.
Натисках морно ралото си в браздата на живота.
Голгота за едни - за други шепа пръст.
Мъст, която не извършваш, ти се отплаща май стократно.
Неприятно е да изпадаш в крайност, а трябва пълна всеотдайност.
Безкрайна крайност или пък крайната безкрайност,
омайност на Вселена, пълна със живот - но той е скрит!
Пропит си със надежда и взираш се, уви - мъртвило,
котилото на Божиите слуги - който мъчат се, уви са все около теб!
Нелек е този път! Нелек! Спри, огледай се и премини.
Старини недей да чакаш.
Прецакаш ли се - край! И твърде много клякаш!
Протакаш! Ти тук ще бъдеш съден!
На път си да решиш - недей да съжаляваш!
Прави, каквото искаш! Да става каквото ще!
Докъде ли водят вечните простори?
Това е Гласът, който ми говори.
Затвори се врата дълбоко в мен.
Ден нов или пък вечна нощ!
Животът във "разкош" не е живот!
Хомот да дърпат - остави ги!
Нали сега те искат да са първенци!
Светци май не успяха те да станат!
Прихванат ореол на псевдо суета,
а всичко тук е нищота,
ти мислиш си, че там ще има нещо!
Зловещо хванат във капан си! Умря! Живя!
Съдба! Но пак се раждаш, ако позволиш!
Градиш, градиш, и всичко рухва.
Тухла върху тухла. Ще можеш ти да устоиш!
Заспиш ли, си свършен - ще те изядат!
За кой ли път бигорен словоред на сляп вокал,
и мирис на локал - приютът за загубени души.
Като че ли всички тук са част от обща схема.
Дилема - кой ли ще е пръв!
Такъв, какъвто е! Участта си - дали ще я приеме!
Съвземе ли се някой, други дърпат го назад!
Токати! Обратно във казана!
Закана за вековната присъда! Дали пък ще пребъда!
За всички тези зверства по Земята.
Сатаната май не е виновен!
Безпризорен пес дори не би те ръфал.
Напъхал си монета във нечии ръце!
Къде ли ще отидат тези огромни дългове
подобни на онези на царе?
Зверове ли са всички? Не мисля!
Прелистя ли страница - пак същото!
Могъщото звучене на тръбата на ангели,
който рекламират живот - но според жестоки правила.
Това е нещо ново, интересно. Но уви е също само временен престой!
За кой ли път, за кой? Не ще повярвам, че това е края!
Дали това желая? А райската тръба приветства...
Но кого? Дали пък там ще отиде някой?
Покой за онзи, който пожелае. И идва тук да се покае!
Ридае някой може би отново със престорени сълзи! Каква омая!
Зная обаче, че рано или късно трябва да реша.
Дела са нужни повече от всякога...
Есента на живота вече близо е, а всичко е някак далечно!
Безконечно страдание и миг невнимание... и завинаги мъртъв!
© Атанас Маринов Todos los derechos reservados