18 abr 2020, 17:11

Временен стих

806 1 0

На този свят дойдох без нищо

и пак без нищо ще си ида!

Успях и разгорях огнище, 

живот създадох в речна мида. 

 

И в нея се заформи бисер

от пясъка покрай реката. 

Годишни времена описах 

с пера от феникси в ръката. 

 

Но в миговете най-щастливи,

намирах по парченце мъка. 

Над пропастите длани впивах, 

подобно мъченик пред пъкъл. 

 

До днес успявах търпеливо 

да се прекланям пред съдбата. 

Но зряла съм, не ми отива 

да търся чудеса в мълвата

 

за онзи, мнимия Спасител,

когото разпнаха на кръста. 

На тоя свят съм тленен жител

и гроб в калта дълбая с пръсти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...