Временен стих

На този свят дойдох без нищо

и пак без нищо ще си ида!

Успях и разгорях огнище, 

живот създадох в речна мида. 

И в нея се заформи бисер

от пясъка покрай реката. 

Годишни времена описах 

с пера от феникси в ръката. 

Но в миговете най-щастливи,

намирах по парченце мъка. 

Над пропастите длани впивах, 

подобно мъченик пред пъкъл. 

До днес успявах търпеливо 

да се прекланям пред съдбата. 

Но зряла съм, не ми отива 

да търся чудеса в мълвата

за онзи, мнимия Спасител,

когото разпнаха на кръста. 

На тоя свят съм тленен жител

и гроб в калта дълбая с пръсти.