28 mar 2007, 14:12

Временно

  Poesía
894 0 2
Времето се влачи - бавно, мързеливо,
тромаво и протяжно стрелките отмерват.
На всички им е някак си сънливо
и от хладната скука те потреперват!

Сякаш филм със забавени кадри -
часовете главната роля изпълняват...
А минутите, тези малки крадли,
на сцената да излязат не им позволяват!

Егоистични, те подскачат на екрана,
перчат се със своята значителност...
Защо ли не мога с ръка да ги хвана?!
Това тържество е убийствена мъчителност!

И замислена наблюдавам парада,
който в последни секунди изтича:
"Така ви се пада! Така ви се пада!"
да бъдете вечност не ви прилича!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти,Юлиане,няма нищо по-хубаво от това творбите ти да бъдат разбрани и оценени...
  • Много е хубаво! Игриво, закачливо Успяваш да забелязваш дребните детайли и да им вдъхваш живот!..

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...