Mar 28, 2007, 2:12 PM

Временно

  Poetry
886 0 2
Времето се влачи - бавно, мързеливо,
тромаво и протяжно стрелките отмерват.
На всички им е някак си сънливо
и от хладната скука те потреперват!

Сякаш филм със забавени кадри -
часовете главната роля изпълняват...
А минутите, тези малки крадли,
на сцената да излязат не им позволяват!

Егоистични, те подскачат на екрана,
перчат се със своята значителност...
Защо ли не мога с ръка да ги хвана?!
Това тържество е убийствена мъчителност!

И замислена наблюдавам парада,
който в последни секунди изтича:
"Така ви се пада! Така ви се пада!"
да бъдете вечност не ви прилича!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти,Юлиане,няма нищо по-хубаво от това творбите ти да бъдат разбрани и оценени...
  • Много е хубаво! Игриво, закачливо Успяваш да забелязваш дребните детайли и да им вдъхваш живот!..

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...