Временно
тромаво и протяжно стрелките отмерват.
На всички им е някак си сънливо
и от хладната скука те потреперват!
Сякаш филм със забавени кадри -
часовете главната роля изпълняват...
А минутите, тези малки крадли,
на сцената да излязат не им позволяват!
Егоистични, те подскачат на екрана,
перчат се със своята значителност...
Защо ли не мога с ръка да ги хвана?!
Това тържество е убийствена мъчителност!
И замислена наблюдавам парада,
който в последни секунди изтича:
"Така ви се пада! Така ви се пада!"
да бъдете вечност не ви прилича!
© Златина Петрова All rights reserved.
