Временно
тромаво и протяжно стрелките отмерват.
На всички им е някак си сънливо
и от хладната скука те потреперват!
Сякаш филм със забавени кадри -
часовете главната роля изпълняват...
А минутите, тези малки крадли,
на сцената да излязат не им позволяват!
Егоистични, те подскачат на екрана,
перчат се със своята значителност...
Защо ли не мога с ръка да ги хвана?!
Това тържество е убийствена мъчителност!
И замислена наблюдавам парада,
който в последни секунди изтича:
"Така ви се пада! Така ви се пада!"
да бъдете вечност не ви прилича!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Петрова Всички права запазени
