5 feb 2009, 6:45

Временно понятие

  Poesía
653 1 4
Скрепих с целувка твоето очакване.
А устните ти толкова са топли!
Реших, че мога да ги запечатам .
За да запазя в мене сладостта им.


Докоснах със върха на пръстите челото ти.
Да изтрия капчиците пот от него.
Уморен си, зная, но очаквано реших,
че можеш да ми отговориш, подобаващо.


Притисках вените ти, мислено,
и движещата кръв по тялото.
А скулите ти са изпъкнали от напрежение.
Преди да кажеш нещо, замълчи си.


Разбрах по твоите движения.
отчетливите са ударите на сърцето ти,
забързани. Но виж все пак
дали не е развързан възела,


преди да си решил да го отрежеш.
Ръцете ми. Ах, колко непохватна съм!
Ръцете ми треперят, сякаш са измръзнали.
А колко исках тъй да те прегърна!


Но времето е временно понятие.
И в мигове такива вечно бърза.
Студено ми е, сякаш съм посърнала.
Вземи ме само и стопли ме в себе си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления!
    Чудесен стих!
  • Но времето е временно понятие.
    И в мигове такива вечно бърза.

    То бяга, но ние ще успеем да си откраднем частичка от него!
    Нали, Нелко?
  • Бих го пейстнал цялото!!!!!

    Поздравления!!!!!!!!!
    Поздравления!!!!
  • Преди да кажа нещо,
    миг ще замълча,
    словата, казвани начесто,
    чувствата ще заличат...!
    Запечатвай мигове, Нели!Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...