5.02.2009 г., 6:45

Временно понятие

642 1 4
Скрепих с целувка твоето очакване.
А устните ти толкова са топли!
Реших, че мога да ги запечатам .
За да запазя в мене сладостта им.


Докоснах със върха на пръстите челото ти.
Да изтрия капчиците пот от него.
Уморен си, зная, но очаквано реших,
че можеш да ми отговориш, подобаващо.


Притисках вените ти, мислено,
и движещата кръв по тялото.
А скулите ти са изпъкнали от напрежение.
Преди да кажеш нещо, замълчи си.


Разбрах по твоите движения.
отчетливите са ударите на сърцето ти,
забързани. Но виж все пак
дали не е развързан възела,


преди да си решил да го отрежеш.
Ръцете ми. Ах, колко непохватна съм!
Ръцете ми треперят, сякаш са измръзнали.
А колко исках тъй да те прегърна!


Но времето е временно понятие.
И в мигове такива вечно бърза.
Студено ми е, сякаш съм посърнала.
Вземи ме само и стопли ме в себе си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!
    Чудесен стих!
  • Но времето е временно понятие.
    И в мигове такива вечно бърза.

    То бяга, но ние ще успеем да си откраднем частичка от него!
    Нали, Нелко?
  • Бих го пейстнал цялото!!!!!

    Поздравления!!!!!!!!!
    Поздравления!!!!
  • Преди да кажа нещо,
    миг ще замълча,
    словата, казвани начесто,
    чувствата ще заличат...!
    Запечатвай мигове, Нели!Поздрави!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...