24 nov 2009, 0:36

Времето...

  Poesía
638 0 3

 

 

Има нощи…

 

… в които времето

 

мърка сънено

с кръпки

от вятър…

 

после поспира

в очите смирено

 

и бавно

бавно

отмира…

 

на запад…

 

има такива

в които бесува

препуска греховно

и жадно ме пие

 

оплита ръцете ми

с тежки въпроси

после… мълчи…

 

а после…

 

се крие…

 

а понякога…

 

сяда във скута ми

нежно рисува те

в сребърни нишки

после си тръгва

доволно

и щураво

вплело в косите ми

страстни въздишки…

 

 

а когато отново

почука на прага ми

 

все поглеждам

навън

да те видя

 

в моето време

все още те няма…

 

а ти не тръгвай…

(дори…

 

да те викам…)

 

 

 

                                                                                           ... là où tu n’existes pas ... 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...