Времето...
Има нощи…
… в които времето
мърка сънено
с кръпки
от вятър…
после поспира
в очите смирено
и бавно
бавно
отмира…
на запад…
…
има такива
в които бесува
препуска греховно
и жадно ме пие
оплита ръцете ми
с тежки въпроси
после… мълчи…
а после…
се крие…
…
а понякога…
сяда във скута ми
нежно рисува те
в сребърни нишки
после си тръгва
доволно
и щураво
вплело в косите ми
страстни въздишки…
…
а когато отново
почука на прага ми
все поглеждам
навън
да те видя
в моето време
все още те няма…
а ти не тръгвай…
(дори…
да те викам…)
... là où tu n’existes pas ...
