21 abr 2010, 20:33

Времето 

  Poesía » Otra
738 0 0
Уж времето лекува, чух,
уж болката умира с дните,
очаквах облекчение, не идва
и нощем окото ми не мигва.
Живея в настоящето на минало,
търся грешките изстинали,
нямам отговор за всичко,
чакам да остане мъртва птичка
онова, дето ме кара да летя,
а даже нямам сили да вървя,
стъпвам по пътека неотъпкана,
вълните се разбиват в пристана, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Саит Граховски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??