21 abr 2010, 20:33

Времето

  Poesía » Otra
827 0 0

Уж времето лекува, чух,
уж болката умира с дните,
очаквах облекчение, не идва
и нощем окото ми не мигва.

 

Живея в настоящето на минало,
търся грешките изстинали,
нямам отговор за всичко,
чакам да остане мъртва птичка

 

онова, дето ме кара да летя,

а даже нямам сили да вървя,
стъпвам по пътека неотъпкана,
вълните се разбиват в пристана,

 

в пристана на спомени изсъхнали,
в съзнанието си късам бурени,
 поливайки с горчивината смътното -
загнездили се плевели в безплътното.

 

Не ща да се задавям в мислите,
искам да съм себе си, предишния,
не ща да се подвеждам по заблуди,
неистински осмисляли деня ми.

 

А времето тече си пак в посоката
изконна, без да подозира мъката,
тъй хладно се събрала във сърцето
на момчето, реело се някога в небето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Саит Граховски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...