Уж времето лекува, чух,
уж болката умира с дните,
очаквах облекчение, не идва
и нощем окото ми не мигва.
Живея в настоящето на минало,
търся грешките изстинали,
нямам отговор за всичко,
чакам да остане мъртва птичка
онова, дето ме кара да летя,
а даже нямам сили да вървя,
стъпвам по пътека неотъпкана,
вълните се разбиват в пристана, ...