31 oct 2014, 8:18

Времето 

  Poesía » Filosófica
471 1 6

По пътя си назад се връщам

да търся своето начало.

Назад в душата се обръщам

да търся нещо отзвучало.

 

Намирам стъпките предишни

къде и как съм аз минавал.

Откривам крачките излишни,

които аз не съм съзнавал.

 

В едно начало триизмерно

живота ми е закодиран.

И всичко в него - съразмерно,

със адска точност е градиран.

 

А времето следа оставя-

по нея аз се разпознавам.

Въпроси много ми поставя,

а отговори- не познавам...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "А времето следа оставя-
    по нея аз се разпознавам.
    Въпроси много ми поставя,
    а отговори- не познавам..."
    Много ми хареса! Поздравления!
  • Благодаря Ви, Момичета, за хубавите коментарии и за оценките!
    Давате ми кураж да пиша!Поздрави от мен и лека вечер!
  • Харесах твоя стих, Никола!
    Поздрав от мен!
  • Важното е, че имаш все още въпроси! Докосна ме!
  • А времето следа оставя-
    по нея аз се разпознавам.
    Въпроси много ми поставя,
    а отговора не познавам.

    Хареса ми! Поздрави!
  • Великолепно стихотворение, Никола - несравнимо и неповторимо:
    "В едно начало триизмерно
    живота ми е закодиран.
    И всичко в него - съразмерно,
    със адска точност е градиран."
    Направил си една разходка по изминалия път, която изцяло ти е въздействала върху мъдрото гледане на нещата.
    Поздрав и още по-ведър ден!
Propuestas
: ??:??