31.10.2014 г., 8:18

Времето

620 1 6

По пътя си назад се връщам

да търся своето начало.

Назад в душата се обръщам

да търся нещо отзвучало.

 

Намирам стъпките предишни

къде и как съм аз минавал.

Откривам крачките излишни,

които аз не съм съзнавал.

 

В едно начало триизмерно

живота ми е закодиран.

И всичко в него - съразмерно,

със адска точност е градиран.

 

А времето следа оставя-

по нея аз се разпознавам.

Въпроси много ми поставя,

а отговори- не познавам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "А времето следа оставя-
    по нея аз се разпознавам.
    Въпроси много ми поставя,
    а отговори- не познавам..."
    Много ми хареса! Поздравления!
  • Благодаря Ви, Момичета, за хубавите коментарии и за оценките!
    Давате ми кураж да пиша!Поздрави от мен и лека вечер!
  • Харесах твоя стих, Никола!
    Поздрав от мен!
  • Важното е, че имаш все още въпроси! Докосна ме!
  • А времето следа оставя-
    по нея аз се разпознавам.
    Въпроси много ми поставя,
    а отговора не познавам.

    Хареса ми! Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...