31.10.2014 г., 8:18 ч.
Времето
По пътя си назад се връщам
да търся своето начало.
Назад в душата се обръщам
да търся нещо отзвучало.
Намирам стъпките предишни
къде и как съм аз минавал.
Откривам крачките излишни,
които аз не съм съзнавал.
В едно начало триизмерно
живота ми е закодиран.
И всичко в него - съразмерно,
със адска точност е градиран.
А времето следа оставя-
по нея аз се разпознавам.
Въпроси много ми поставя,
а отговори- не познавам...
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря Ви, Момичета, за хубавите коментарии и за оценките!
Давате ми кураж да пиша!Поздрави от мен и лека вечер! -
Харесах твоя стих, Никола!
Поздрав от мен! -
Важното е, че имаш все още въпроси! Докосна ме!
-
А времето следа оставя-
по нея аз се разпознавам.
Въпроси много ми поставя,
а отговора не познавам.
Хареса ми! Поздрави! -
Великолепно стихотворение, Никола - несравнимо и неповторимо:
"В едно начало триизмерно
живота ми е закодиран.
И всичко в него - съразмерно,
със адска точност е градиран."
Направил си една разходка по изминалия път, която изцяло ти е въздействала върху мъдрото гледане на нещата.
Поздрав и още по-ведър ден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
по нея аз се разпознавам.
Въпроси много ми поставя,
а отговори- не познавам..."
Много ми хареса! Поздравления!