Времето
По пътя си назад се връщам
да търся своето начало.
Назад в душата се обръщам
да търся нещо отзвучало.
Намирам стъпките предишни
къде и как съм аз минавал.
Откривам крачките излишни,
които аз не съм съзнавал.
В едно начало триизмерно
живота ми е закодиран.
И всичко в него - съразмерно,
със адска точност е градиран.
А времето следа оставя-
по нея аз се разпознавам.
Въпроси много ми поставя,
а отговори- не познавам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
