29 abr 2015, 20:06

Времето 

  Poesía » Filosófica
436 0 0

Времето

 

Времето свършва, когато не спира,

за нашите сърца и мечти зове,

като нас се мъчи, страда, умира,

и секундите превръща в часове.

 

Във един миг една жажда се заражда,

за която жадуват дори богове,

реална ни същност наяве изважда,

и започва вечната борба с ветрове.

 

Толкоз ли е трудно да познаем мечтата,

и да я следваме със желание до край,

толкоз ли е трудно да помажем душата,

-да превърнем живота си в сакралния рай?

 

Защо отказваме се от завети,

във името на едната самота,

и ценните от нас си приети,

заменяме със душевна немота?

 

Без отговор всичко остава тогава,

когато въпроси безброй зададем,

времето със съдбата ни венчава

и обрича ни на безизходен плен.

 

 

Кристиан Дочев

26-ти Април 2015г.

© Кристиан Дочев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??