Времето
Времето свършва, когато не спира,
за нашите сърца и мечти зове,
като нас се мъчи, страда, умира,
и секундите превръща в часове.
Във един миг една жажда се заражда,
за която жадуват дори богове,
реална ни същност наяве изважда,
и започва вечната борба с ветрове.
Толкоз ли е трудно да познаем мечтата,
и да я следваме със желание до край,
толкоз ли е трудно да помажем душата,
-да превърнем живота си в сакралния рай?
Защо отказваме се от завети,
във името на едната самота,
и ценните от нас си приети,
заменяме със душевна немота?
Без отговор всичко остава тогава,
когато въпроси безброй зададем,
времето със съдбата ни венчава
и обрича ни на безизходен плен.
Кристиан Дочев
26-ти Април 2015г.
© Кристиан Дочев Todos los derechos reservados