Времето

Времето свършва, когато не спира,

за нашите сърца и мечти зове,

като нас се мъчи, страда, умира,

и секундите превръща в часове.

Във един миг една жажда се заражда,

за която жадуват дори богове,

реална ни същност наяве изважда,

и започва вечната борба с ветрове.

Толкоз ли е трудно да познаем мечтата,

и да я следваме със желание до край,

толкоз ли е трудно да помажем душата,

-да превърнем живота си в сакралния рай?

Защо отказваме се от завети,

във името на едната самота,

и ценните от нас си приети,

заменяме със душевна немота?

Без отговор всичко остава тогава,

когато въпроси безброй зададем,

времето със съдбата ни венчава

и обрича ни на безизходен плен.

Кристиан Дочев

26-ти Април 2015г.