20 ene 2009, 8:36  

Времето да си жена 

  Poesía
976 0 18
Вървят пред мене двама -
девойка и младеж.
Нежно се прегръщат,
гледат се с копнеж.
Нещо ме прободе,
там под лявото ребро.
Усмивката ми стана крива,
завиждам им, защо?
Не, не е завист,
прониза ме тъга.
Че времето отлита,
времето ми на жена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??