димитрова (Лилия Нейкова) димитрова (Лилия Нейкова)
4 249
Jan 20, 2009, 8:36 AM  

Времето да си жена

  Poetry
1.1K 0 18

 
 

  Време на жена   

 
Вървят пред мене двама -

девойка и младеж.

Нежно се прегръщат,

гледат се с копнеж.

Нещо ме прободе,

там под лявото ребро.

Усмивката ми стана крива,

завиждам им, защо?

Не, не е завист,

прониза ме тъга.

Че времето отлита,

времето ми на жена.

Днес имам ден рожден,

трябваше да съм щастлива.

Че дочаках този ден,

че съм здрава, жива.


А усмивката е крива,

не, не е суета.

Нещо вече си отива,

времето ми на жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0