Времето да си жена
Време на жена
Вървят пред мене двама -
девойка и младеж.
Нежно се прегръщат,
гледат се с копнеж.
Нещо ме прободе,
там под лявото ребро.
Усмивката ми стана крива,
завиждам им, защо?
Не, не е завист,
прониза ме тъга.
Че времето отлита,
времето ми на жена.
Днес имам ден рожден,
трябваше да съм щастлива.
Че дочаках този ден,
че съм здрава, жива.
А усмивката е крива,
не, не е суета.
Нещо вече си отива,
времето ми на жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
