Вървят пред мене двама -
девойка и младеж.
Нежно се прегръщат,
гледат се с копнеж.
Нещо ме прободе,
там под лявото ребро.
Усмивката ми стана крива,
завиждам им, защо?
Не, не е завист,
прониза ме тъга.
Че времето отлита,
времето ми на жена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация