14 nov 2006, 9:14

Времето днес

  Poesía
1K 0 2
Днес времето бе тъжно
някак мрачно и сиво...
Денят се роди мокър, във плач,
плачът на отхвърлени чувства...
По обяд изясни, показа се слънцето,
поредната луминисцентна лампа
в безкрайния тунел на живота...
Пронизващия вятър говореше истини,
но кой ли да му повярва...
Като винарки надеждите се лепяха по луменисцента
за да изгорят напразни и ялови...
Настъпи вечерта, студена и ясна,
вятърът се прибра неразбран,
уморен заглъхна във нищото...
Звездите са очи на мъдрец
осъзнал себе си прекалено късно...
Днес времето бе тъжно,
да видим какво ще е утре...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...