14 nov 2006, 9:14

Времето днес 

  Poesía
702 0 2
Днес времето бе тъжно
някак мрачно и сиво...
Денят се роди мокър, във плач,
плачът на отхвърлени чувства...
По обяд изясни, показа се слънцето,
поредната луминисцентна лампа
в безкрайния тунел на живота...
Пронизващия вятър говореше истини,
но кой ли да му повярва...
Като винарки надеждите се лепяха по луменисцента
за да изгорят напразни и ялови...
Настъпи вечерта, студена и ясна,
вятърът се прибра неразбран,
уморен заглъхна във нищото...
Звездите са очи на мъдрец
осъзнал себе си прекалено късно...
Днес времето бе тъжно,
да видим какво ще е утре...

© Атанас Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??