Времето е обратимо -
ето вън е нова пролет!
Облаците се разтварят
в синевата на простора!
Жеравите се препират,
в клин към север подредени,
а синът ме имитира
и повтаря всичко в мене!
Вятърът върти земята -
всяко нещо се променя!
Моят син расте, но няма
да живее като мене!
То се знае - на децата
по-добра ще е съдбата:
те ще бъдат по-красиви,
и ще бъдат по-щастливи!
1976.
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados