5 sept 2014, 14:09  

Времето и ние

  Poesía » Otra
683 0 2

Виж времето ни как лети!
До вчера беше лято, есен
и часовите си стрелки
отново трябва да преместим.

А организмът, пригоден,
към дълги дни и къси нощи,
сега изнервен е съвсем
и пак съмнение ни пощи

за ползата или вреда
от часовата ни промена.
Но явно, нашата беда
е тук, в пулсиращата вена

и в кръвното ни е, че пак
при ставане се разцентрова.
Като последният глупак,
държавата ни, ужким нова,

Европа щом си вдигне крак
и тя, като онази жаба,
повдига своя, като знак
подкова да ни чукнат  лява.

А времето ни е едно
и безогледно как го шпорим,
то отреденото петно
по бързо ще запълним. Sorry.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...